Tsvetomir Nikolov
Ходят ли учениците на училище с чувство за смисъл?

Как искрено се чувстват 1400 ученици в училището си. Едва няколко седмици след като основах училищния клуб, за който мечтах цяло лято, от “България на младите” решихме да проведем анкета сред приятели за това с какво чувство те отиват на училище и как виждат образованието. Тъй като винаги съм имал чувството, че съм чудак с по-скоро нехарактерни за един ученик интереси, често се чувствах сам, неподкрепен, принуден да се боря срещу нещо, което имах нуждата да работи в моя полза: образователната система. Беше ми любопитно да разбера дали само аз се чувствам така. Нямаше как да знам, тъй като тези теми не се обсъждаха напълно открито, а и не изглеждаше, че образователните институции някога са повдигали или дори са се замисляли по този въпрос.
Формулирах 18 въпроса, които дълбоко ме вълнуваха тогава и които исках да задам на връстниците си. Направих спонтанна дигитална анкета, която изпратихме на приятелите си, заедно с някои други ученици от клуба. След няколко часа забелязах, че на анкетата са отговорили далеч повече хора отколкото очаквах. На другата сутрин се събудих с 500 отговора на анкетата, а 4 дни по-късно, анкетата вече беше попълнена от 1413 ученици от цялата страна. Изглежда въпросите на анкетата са резонирали с тревогите на учениците до такава степен, че тя се е разпространила толкова бързо от уста на уста. Резултатите от проучването са невиждана дотогава документация на мислите и чувствата на учениците относно образованието поради факта, че самото то е проведено от ученици, а и не съществува друго проучване на тази тема с близък до този брой на анкетираните. Най-внушителните изказвания, които прави тази анкета според мен: Стр. 3: Едва 21,8% от учениците казват, че училището им вдъхва увереност и ги кара да вярват в себе си. Обратното твърдят почти 50% от учениците. Стр. 5: Над 50% от анкетираните нямат чувството, че учителите са мотивирани да допринесат за развитието им извън училищната обстановка. 1 Стр. 6: Едва 27,5% от анкетираните имат чувството, че училището полага усилия да ги развива в избрана от тях посока. Стр. 11: Цели 94% от анкетираните посочват, че ако бяха в позицията сами да изберат предметите, които да изучават, те щяха да бъдат значително по-мотивирани. Стр. 12: Учебните занимания подлагат под напрежение 87,8% от учениците. Стр. 14: Над 50% от учениците усещат силна конкуренция в рамките на класа си. Стр. 18: Едва 23,7% от учениците защитават тезата, че средното образование ги подготвя пълноценно за следучилищния живот. Стр. 19: Внушителните 84,7% от учениците смятат, че образователната система в България се нуждае от сериозна реформа. Честите оплаквания на младежите по тези въпроси често биват отхвърлени като мързел, невъзможност за адаптация или липса на интерес. Факт обаче е, че по ключови въпроси, учениците са почти изцяло единодушни. Анкетата носи привкуса на зов за помощ или поне на зов за чуваемост. Публикувам тази анкета на вниманието на учители, родители, директори, политици, професионалисти в сферата на образованието. Бих се радвал това да е началото на една дискусия за бъдещето на нашето образование. В него трябва да бъдат включени мненията преди всичко на самите ученици, защото те имат нуждата да ходят с чувство за смисъл на училище. - Коментар от мен, Арно - авторът на анкетата Коментарите на други ученици и участници можете да намерите след графиките с отговорите. Ето и самите резултати от проучването: