Протестът през погледа на младите - 5 част

В следващите дни ще се опитаме да ви запознаем с различни позиции и мнения за случващото се в страната през призмата на младите. Дали одобряват или не протестите? Дали се припознават в исканията за промяна или точно обратното? Една от нашите най-важни цели винаги е била да даваме платформа на младите хора да изразяват публично своята позиция. Екипът на България на младите не се ангажира с изразените позиции, а е само платформа за изразяване на различни гледни точки от страна на младите.

Петото ни интервю е с активния студент по Право в УНСС Георги Илиев! Вече повече от два месеца сме свидетели на многобройни събития от политическия и обществения живот на страната ни, в основата на които продължават да стоят протестите. Каква е твоята позиция и гледна точка? Намирам протестите за нещо прекрасно, тъй като те са показател за силата и сплотеността на обществото във времена на криза. Това, че българите намерихме сили да застанем рамо до рамо обединени от една кауза, въпреки множеството разделения помежду ни, ме убеждава за пореден път, че още има какво да се спаси и какво да се поправи. Тук идва моето “Но”, за жалост властта добре познава народът на когото “служи” и това обяснява малкото постигнати успехи на протестите. Прекалено сме търпеливи и управляващите знаят това. Прекалено малко действия предприехме. Правя умишлено парарел с Ливан и Украйна защото там видяхме двете грозни, но ефективни лица на протеста. В Бейрут, протестиращите превзеха и опожариха множество институции, резултатът е множество оставки и предсрочни избори, а в Украйна, точно обратното, видяхме репресивен апарат действащ с пълна сила с множество арести, изчезвания и насилие и там протесът постигна малко успехи поне засега. Тук няма нужда от нито един от тези два подхода и твърдо вярвам, че има демократичен и мирен начин за решаване на проблемите. Този начин е гласуването, хубаво ще е недоволството от площада, да се пренесе и в секциите. Вместо 30% ,както обикновено, нека мнение изразят поне 80% от имащите право на глас, защото колкото повече партии влязат в Парламента, толкова по-голям шанс има да се получи едно уравновесено, трудно за контролиране управление. Какво според теб мотивира хората да излязат на площадите? Отговорът на този въпрос е лесен. Хората са навън, защото искат едно некорумпирано, справедливо и ефективно управление, искат да се чувстват сигурни за себе си, семействата си, здравето и финансите си, искат да знаят, че не най-добрият приятел, а най-квалифицираният кадър ще заеме която и да е длъжност. Хората са навън защото виждат как се развиват другите членове на ЕС и съпоставят ние как се развиваме. За жалост периодът на най-голямо “даване” от страна на ЕС към новите и членове премина в сянката на едно корумпирано, неефективно управление, отказало се от множество полезни проекти и пропиляло много средства по преследване на ненужни и нерентабилни такива. Това забави смисленото ни развитие в много сектори и това се вижда от всеки. Реформите в секторите здравеопазване, образование и обществени услуги сякаш са нулеви въпреки милиардите изляти в тях. Няма съдебна реформа, даже в цялото държавно управление и всички власти се забелязва връщане към добре познати социалистически практики. В най-кризистно устойчивият сектор - индустрията няма и 10% ръст, а повече от 60% от икономиката ни се крепи от развлекателния бизнес. За сметка на това имаме магистрали с ограничение 50 км/ч , множество ремонти на ремонти и подпорни стени със стаи и прозорци. После как да няма хора по площадите ? Ти си един от най-активните граждани, който твърдо вярва в промяната на политическото статукво. Какво се надяваш да бъде постигнато с твоите, а и действията на всички протестиращи в цялост? Надявам се да постигнем разнообразие в политическото представителство на обществото. Повече партии означават по-труден властови монопол и така решения ще се взимат не чрез едностранен натиск, а чрез взаимен компромис и добра защита на идеи. Надявам се поне да положим началото на всички планирани реформи, да създадем здравословен бизнес климат с множество чуждестранни инвестиции и технологии, да създадем мислещо и будно общество неподвластно на внушения, да отглеждаме дацата си като хора на бъдещето, образовани, отговорни, мислещи и сигурни за бъдещето си в България. Да можем някой ден да предложим условия които да задържат и върнат всички млади, трудолюбиви и кадърни българи които и в този момент градят имената си, но не тук. Това са част от нещата на които се надявам и съм оптимист, че ще видя реализирани поне част от тях.