Протестът през погледа на младите - част 2
В следващите дни ще се опитаме да ви запознаем с различни позиции и мнения за случващото се в страната през призмата на младите. Дали одобряват или не протестите? Дали се припознават в исканията за промяна или точно обратното? Една от нашите най-важни цели винаги е била да даваме платформа на младите хора да изразяват публично своята позиция. Екипът на България на младите не се ангажира с изразените позиции, а е само платформа за изразяване на различни гледни точки от страна на младите.
Второто ни интервю е със студента Димитър Джангозов!
Казвам се Димитър Джангозов, на 20 г. съм и съм студент по Мениджмънт и администрация в УНСС. Интересувам се от политика - международна, икономическа, социална; част съм от Института за дясна политика и следя живо какво се случва у нас.
През последните два месеца станахме свидетели на многобройни събития от политическия и обществения живот на страната ни, в основата на които продължават да стоят протестите. Каква е твоята гледна точка за тях?
Хората имат усещане за несправедливост, което се нагнети от “Росенец”, конфликта на главния прокурор с президента и социално-икономическата коронакриза. Паралелно виждаме протестите в САЩ, Германия, Франция, Израел и др. държави, които винаги даваме за пример, но в които също има недоволство. Подкрепям натиска, който доведе до търсене на политическа отговорност на министри, особено по случая със занижения контрол в Комисията по хазарта, заради който хазната беше ощетена със 700 млн. лева. Не подкрепям искането на оставка на кабинета и отказването на мандат от партиите в името на разпуснат парламент и предсрочни избори по две причини: Първо заради служебния кабинет на Румен Радев, който отново ще получи цялата власт без парламентарен контрол на кабинета и отново може да нареди на служебния премиер да направи нещо като предопределянето на избора на Грипен през 2017 г. от Герджиков, да поиска пак падане на санкциите на ЕС срещу Русия в Полша, да говори против еврото (което и БСП не правят от доста време, но той направи февруари, забавяйки влизането ни в чакалнята), да извади големия шлем или пак да саботира форум на НАТО като в Катовице. И второ - заради това, че и днес, в едни от най-черните седмици за имиджа на ГЕРБ, когато една национална медия сякаш е напът открито да подкрепи протеста, а още 2019 ЦИК я глобиха за тенденциозни репортажи в деня на местните избори, социологията им дава първо място и второ за БСП. Миналата година дори след Апартаментгейт и в разгара на протестите срещу избора на Гешев ГЕРБ победи на 2 избора - на местните взимайки почти 2 пъти повече гласове от втората БСП за общинските си листи. А “машината за избори” Цветанов дори я нямаше и на местните се бореше срещу ГЕРБ. Затова намирам предсрочните избори за безсмислени.
Много западни медии осъдиха реакциите на полицията към протестиращите като недемократични и нехарактерни за страна в ЕС. Какво би казал по въпроса?
Следя авторитетни чужди медии и не съм съгласен с това, че има такива генерализации за полицията. Но това не е въпрос на чужди оценки, защото вътрешният министър Младен Маринов си замина точно на такова основание по думите на премиера. Безспорно имаше и вероятно ще има още превишена сила от някои полицаи, което трябва да се накаже - но според мен това не говори за политиката на МВР. Иначе защо толкова време не пипаха незаконните блокади на Орлов мост, а завчера пак им позволиха да ги сложат? Радвам се, че наши и чужди медии са достатъчно социално отговорни и свободни да дават светлина върху отделни кадри, за които има съмнение, че показват неправомерно насилие. Кой знае какво би станало с проверките без тях. Но това не е прецедент и така става по масови протести, в които има безредици - покрай сухото гори и мокрото. Отговорът на главния секретар на МВР Иванов към Радев показва какво мисля и аз за повечето такива обвинения, макар и не за всички. По-често намирам полицията ни за твърде либерална, вместо авторитарна, и там са основните ми критики. Прекалено либерална беше при блокадите на Орлов мост и Румънското посолство. Винаги съм бил привърженик на по-авторитарния и силов подход при опазване на обществения ред, особено на масови събития като мачове, митинги и протести. Видяхме как действа полицията в САЩ, Германия и Израел по протести в последните месеци, но не виждам техни опозиционери да констатират, че в страната им няма демокрация заради няколко бити - може би защото нямат такъв комплекс за малоценност като нас.
В последно време политическия живот и неговите устои изглеждат все по-разклатени. Какво следва оттук нататък?
Не се наемам да правя прогнози за изборни резултати и оставки. Но ако политическият дебат продължи да е в това невероятно изострено положение на взаимно замеряне с кал, както беше и на евроизборите м.г., на парламентарните след кабинета “Орешарски”, или на президентските в САЩ през 2016 г., очаквам хората още повече да се отвратят от политиката и избирателната активност пак да спадне до рекордно ниски нива (през 2014 г. на парламентарните беше 48%). Уви, това значи, че твърдите ядра и корпоративният вот ще имат още по-голяма роля, за сметка на традиционно негласуващите и най-критични избиратели. Ефектът от черния ПР не е толкова еднозначен, колкото някои мислят. Но ще разгледам най-желания развой на събитията от лидерите на протеста. Дори ГЕРБ да изчезне, нейните структури, наследени обикновено от партии като НДСВ и СДС, няма да изчезнат. Нова партия на ново място стъпва върху съществуващи структури (видяхме биографията на отстранената областна координаторка на Трифонов, виждал съм и на други). “Депутатите-анонимници”, както Борисов сам ги нарече, са основната причина да нямаме реален парламентаризъм: ставаш гумен печат, когато не излъчваш авторитет, а опортюнизъм, и раждаш законодателни безумия като контрола на цените от март, който не вярвам да съществува и в Куба или Лаос в онзи вид. През 1999 г. Комисията Сантер подава оставка заради финансови злоупотреби на френския комисар след натиск от Европейския парламент и това за първи път кара ЕП да стои солидно на фона на другите институции. У нас обаче депутатите не задават въпроси на Гешев, когато е пред тях - а дори и да не мислят, че е направил нещо нередно, е добре да го направят заради обществените настроения. Част от тях дори си признават, че не са чели конституцията, която са подписали. Парламентаризмът е най-важен в демокрацията. Когато в парламентарна република доверието в Народното събрание дълги години е много по-ниско от и без това ниското доверие в Министерски съвет (а в момента сигурно е едноцифрено), имаме сериозен проблем. Но за разлика от много хора не мисля, че знам как да го решим.