Протестът през погледа на младите - част 1
В следващите дни ще се опитаме да ви запознаем с различни позиции и мнения за случващото се в страната през призмата на младите. Дали одобряват или не протестите? Дали се припознават в исканията за промяна или точно обратното? Една от нашите най-важни цели винаги е била да даваме платформа на младите хора да изразяват публично своята позиция. Екипът на България на младите не се ангажира с изразените позиции, а е само платформа за изразяване на различни гледни точки от страна на младите.
Първото ни интервю ще бъде със Светлозар Димитров, студент по Политология във Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий".
Здравейте! Казвам се Светлозар Димитров, на 21 години, и изучавам специалност "Политология" във Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий". Определям себе си като млад активист, който е избрал да остане в България и да се обвърже с политиката, за да може да я промени и да покаже, че в страната ни има бъдеще и възможности, въпреки всички препятствия.
1. През последните два месеца станахме свидетели на многобройни събития от политическия и обществения живот на страната ни, в основата на които продължават да стоят протестите. Каква е твоята гледна точка за тях?
- Подкрепям протестите, но не и рушенето на културни паметници, опитите за физическа саморазправа, както и скандирането на нецензурни лозунги. Аз съм един от организатори на протестите във Велико Търново и като такъв смятам, че България има нужда от различно управление, но също така и от лидери, които не са като сегашните, които за мен са символ на лекомислие, вулгарност и простащина. Да избираме по-малкото зло и да гласуваме за „Коалицията на софрата“, за да не "дойдат комунистите на власт", не кореспондира с днешната реалност. На политическата сцена има достатъчно политически формации, които са готови да бъдат алтернатива на сегашното управление и вземат активно участие в протестните акции, като също така предлагат работещи решения.
2. Защо точно сега и в такъв мащаб? Какво, според теб, изведе хората по площадите?
- Ако мога да определя българина в една дума, то тя е търпелив. В нашето общество десетилетия наред се провежда неефективна икономическа и социална политика, която води до все по-осезаемата разлика между бедни и богати (коефициент на Джини). Всички знаем, че гръбнакът на една развита държава, е нейната средна класа, а в нашата страна тя просто не съществува или е в численост до няколко десетки хиляди, което е крайно недостатъчно. Кризата, породена от COVID-19, беше неочаквана за целия свят, но тя доказа, че сегашното управление не е достатъчно компетентно да се справя с кризи от подобен мащаб. Докато в Западна Европа населението беше изолирано и правителствата осигуриха заплатите на 80% от служителите в засегнатите бизнеси, в България масово малки предприятия и хотели фалираха, а персоналът им остана на улицата или в неплатен отпуск. По планът "60/40" се възползваха главно собственици на едър капитал, чиито имена често се свързват със задкулисни договорки и корупционни сделки с изпълнителната власт. Акцията на Христо Иванов на плажа в Росенец може да се определи като начало на протестите, но институционалната криза между властите, предприетите, или по-скоро непредприетите, икономически мерки за справяне с кризата, неадекватността на прокуратурата, както и все по-честите скандали около сегашния политически кръг, бяха сред катализаторите на напрежението.
3. Ти си млад и активен гражданин, който твърдо вярва в промяната на политическото статукво. Какво се надяваш да бъде постигнато с твоите, а и действията на всички протестиращи в цялост?
- Разликата между протестите от последните два месеца и тези от 2013 г. е, че сега главните действащи лица сме ние - младите. Силно вярвам и знам, че България ще поеме по необходимия бърз курс на модернизация и че промяна ще има. Единствено от нашите усилия и мотивация зависи каква ще бъде тя и не трябва да забравяме, че страната ни има нужда от нас сега повече от всякога. Единственият рационален ход за властта е оставка, назначаване на служебно правителство и честни избори за нов парламент. Ако изборите не доведат до желаната промяна, трябва протестите да продължат. Напълно нормално е да имаме различни политически възгледи и понякога да не сме на едно мнение, но сегашната ситуация изисква компромиси и диалог. Общата ни цел е бъдещето на България!