Образование през монитор - Част 3

Колко е дълга пропастта между професор и студент? А за учебното съдържание?

Защо ако останеш да продължиш висшето си образование в България ще си „луд“, „без реализация“ или „с изгубени 4 години“? Защо няма нито една агенция за образование в България, а тези в чужбина се увеличават с всяка изминала година? Много по-лесно и достъпно стана да потърсиш информация за университет в чужбина, отколкото да се ровиш в създадени отпреди над 10 години сайтове на нашите висши учебни заведения. Защо при прием в чуждестранните университети гледат извънкласните ти дейности и постижения, докато при нас най-важното нещо са кандидатстудентските изпити и дипломата ти за средно образование? Едва ли не за да те приемат успешно в елитен български университет, трябва да изключиш почти всички извънкласни дейности и да се фокусираш главно върху ДЗИ-тата и КСК кампании. Защо?

Защо никой не иска да запази увеличаващия се всяка година брой студенти, които продължават образованието си в чужбина? Или поне никой не прави видима промяна. За всички сякаш това е нещо напълно нормално и дори не си и мислят за промяна. Повечето от сградите и общежитията в българските университети не са реновирани от създаването им. Програмите в някои специалности не са обновявани и се губи мотивацията на студентите. Пълните стипендии са нещо нечувано и невиждано. Защо не се влагат достатъчно финанси? Как е възможно във Финландия, Дания илис Шотландия обучението за всички специалности да е безплатно, а тук само някои застрашени специалности като педагогика и математика да са лишени от семестриални такси.

Висшето образование в България има още стъпала за изкачване в световните класации и ранглисти. От запълване на пропастта между професор и студент чрез обновяване на сградите и общежитията, промяна на учебните програми и модули, до реклама на заведенията и по-голяма информираност на кандидат-студентите. Да, дори и реклама. Уебсайтовете на някои висши училища не се обновяват редовно, а да не говорим за социалните мрежи.

Живеем в 21-ви век, но висшето ни образование сякаш се е спряло в 20-ти.

Сега все повече и повече се замислям защо голяма част от студентите избират пътя в чужбина. И моята мечта допреди няколко месеца беше същата. Но осъзнах, че за да направиш каквато и да е промяна, трябва да започнеш от себе си. Трябва да започнеш оттук. От България. Ако заедно не се обединим и не направим промяната, няма кой да ни я даде наготово.