Търсене
  • Tsvetomir Nikolov

Образование през монитор - Част 2


„В живота ще успеят тези, които се справят с трудностите въпреки обстоятелствата.“

На 15-ти септември, с маски и дезинфектанти, учениците в България прекрачиха прага на училището, знаейки, че тази година ще бъде малко по-различна. Извънредната епидемична обстановка навлезе и в класните стаи. Деца, родители и учители трябваше да се научат да живеят и работят ръка до ръка със спазването на мерките. Всички, от сферата на образованието, се изправиха пред Коронавируса с ясната цел, че училище ще има и то ще е присъствено.

За училище, вируса и мотивацията, ви срещаме с Георги Тонев. Преди работел като журналист в Телевизия Стара Загора, в момента той е учител по руски език в Средно училище „Максим Горки“ в гр. Стара Загора. Любител на спорта, хубавите филми и книгите, Георги Тонев споделя своето мнение за настоящата учебна година, дистанционното обучение, мнението на учениците за COVID-19 и мотивацията в училище.

Какво мислите за настоящата учебна година? Ще бъде ли като изминалите или ще бъде много по-различна от това, което е било до момента?

Със сигурност е доста по-различна. Надявам се, че няма да излезем в дистанционна форма на обучение, както в края на миналата учебна година, защото като учител смятам, че освен образователна училището има и важна възпитателна функция. Училището трябва да бъде място, където не просто децата натрупват сбор от информация, а могат да формират ценности, нагласи на поведение и умения, които ще им помогнат за по-лесна бъдеща социализация в обществото. Аз съм „за“ да се въведе такава оценка за поведение, каквато дори и сегашният министър на образованието коментира, за да може децата да имат стимул да проявяват повече уважение към институцията училище, към своите учители и съученици.

Какво е мнението на учениците относно ситуацията? Още ли идват в училище с желание или има страх и притеснение във връзка с мерките, свързани с COVID-19?

Мнението на децата в такава възраст се формира и от мнението на родителите. Някои от родителите са притеснени, а другите игнорират опасността. Трябва да се намери баланс между спазването на всички задължителни мерки и това да не стресираме децата излишно. На този етап аз не виждам притеснение сред децата. Но пълната изолация между учениците в различните класове е почти невъзможна. Специално това, което аз казах на тези от моя клас, беше, ако общуват с приятели от другите класове, да не го правят в коридорите и затворените помещения на училището, а на двора.

Преди малко говорихте за дистанционното обучение. Доколкото разбрах, Вашето мнение е, че основната функция на училището се е загубила по време на месеците, в които учихме дистанционно. По-скоро Вие смятате, че то е било неуспешно, отколкото успешно?

Дистанционното обучение също има своите предимства. Ако едно дете боледува, в този период то не може да бъде изпитвано и изостава с ритмичността на оценяване. Дистанционното обучение му дава възможност да не се изключва от самия образователен процес. Въпреки това е много специфично и не може да се правят обобщения. Всеки отделен предмет е коренно различен. Например, като преподавател по чужд език, има някои упражнения, за които дистанционната форма на обучение е плюс – като слушане с разбиране. В училище заради по-шумната среда може някое дете да не чуе всичко от учителя, който прочита текста, или от аудиозаписа. Когато са си вкъщи, концентрацията на учениците е на по-добро ниво именно защото отсъства всякакъв страничен шум, когато са сами. Но загубата на социалната и възпитателната функция е много голяма. Все пак училището трябва да бъде място, на което децата общуват помежду си, обменят идеи, разказват за своите интереси. Здравословно е децата да ходят на училище, защото здравето е не само физическо, а и психическо. А стоенето цял ден пред компютъра крие риск за нарушаването му и в двата аспекта.

В днешно време сякаш учениците ходят с много по-малко желание на училище. На какво се дължи това според Вас?

Причините са много. Говорим за България, разбира се, защото има страни, в които учениците посещават училището по собствена инициатива. Според мен голяма част от тези в начален и прогимназиален етап ходят с желание на училище заради възможността да си общуват с останалите деца. По-важно е може би да си зададем въпроса, защо голяма част от учениците в гимназиален етап смятат, че това е губене на време. Водил съм такива откровени разговори с тях - те имат своите аргументи, които ние, възрастните, за съжаление, не винаги можем да оборим. Тяхната теза, че образованието не е от такова значение, се защитава с реални примери в нашата държава. Децата ми изброиха много имена на финансово успели българи, които не са прочели и една книга през живота си. В България няма сериозно диференциране на заплащането между квалифициран и неквалифициран труд и младите виждат това. Така че разликата като заплащане между един висшист и един човек, който няма висше образование, е почти минимална, а в някои случаи е и в полза на неквалифицирания труд. Когато започне да се цени като заплащане квалифицираният труд, и децата ще започнат да се отнасят по-отговорно към собственото си образование. Има страни, в които разликата между квалифицирания и неквалифицирания труд е не 100-200 лева, както в България, а е в пъти. Оттам донякъде идва и тази незаинтересованост от страна на ученици, защото не смятат, че усилията, които биха положили в училище, ще им помогнат за по-добра реализация в бъдеще.

129 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички