Търсене
  • Tsvetomir Nikolov

Образование през монитор - Част 1


След сравнително спокойното лято доста бяха на мнението, че случаят с коронавируса е пред потенциално затихване. В България новата учебна година започна присъствено, като онлайн обучението остана като вариант само при определени изключения. С покачващия се брой на заразените всеки ден сме пред очакване какво ще се случи. А как стоят нещата в чужбина? Илиян Ангелов, който е втори курс, учи международно и европейско право в Грьонингенския университет в Нидерландия. Пред „България на младите“ той сподели за своята учебна година.

Как протича учебната година при теб - онлайн, присъствено или е смесица и от двете?

Илиян: При мен учебната година протича онлайн, като почти няма възможности за "присъственост" от страна на университета. Все пак някои от сградите са отворени, но на цената на толкова много пречки, които просто не съществуваха допреди.

По принцип, ако решиш да учиш в библиотеката, всичко се случва сравнително лесно. Просто се качваш на колелото си, стигаш до сградата, минаваш през турникет, намираш си свободно място и учиш докогато си поискаш – разбира се, преди да затвори библиотеката.

Сега, в ситуацията на пандемията, предварително трябва да се регистрираш, за да отидеш до библиотеката – дори за да копираш или принтираш няколко листа. Местата за учене в повечето случаи биват иззети или резервирани три дни до седмица предварително, което прави намирането на свободно място по-трудно. Влизаш, дезинфекцираш се и можеш да стоиш не повече от общо 5 часа. Тези добавени стъпки наистина те демотивират да се занимаваш.

В такъв случай защо просто не учиш у вас?

Илиян: Там се чувстваш някак си клаустрофобично. Прекалено лесно е да се разсееш, а и е по-трудно да събереш желание да седнеш да учиш по предметите, които не са ти интересни. Бих го определил като дистопично дори - сякаш живеем в клетки, където протича целият ни живот.

Как оценяваш обучението? Какви са неговите предимства и недостатъци?

Илиян: Като цяло смятам онлайн обучението, предвид ситуацията, за достатъчно добре направено, за достатъчно достъпно за всички, но въпреки това не пълна замяна на присъствените уроци. Възможността да гледаш лекции, стига да са записани, когато и където си поискаш е огромно предимство. Също така е някак си по-удобно да учиш от вкъщи и по-лесно да преговаряш, когато имаш записи на лекциите.

Но междувременно онлайн обучението може да се опише като „нечовешко“, в буквалния си смисъл. Наистина много ми липсва човешкият контакт – не само с останалите студенти, но и с преподавателите - съответно и атмосферата на присъствената лекция. Не мога да се почувствам сякаш лекторът е истински пред мен - екранът продължава да бъде един двуизмерен прожектор на изображения. Този прожектор скоро няма да се промени (освен ако не прибегнем до VR, ала това е малко вероятно).

Друг голям недостатък на текущото онлайн обучение е и ограниченият студентски живот,

и всичко, което го съпровожда. Липсва особено в извънкласното му измерение - от събиранията на най-различни университетски студентски клубове – симулации на ООН, такива за свободно практикуване на други чужди - до елементарното действие да решиш и да излезеш с компания на по бира в някой бар.

Какво би могла да вземе като пример българската образователна система от начина на протичане на учебната година за теб?

Илиян: Не съм дотолкова запознат с положението на българската образователна система в момента. Но въпреки това според мен са необходими няколко компонента, които да присъстват навсякъде:

- Възможност за записване на лекциите (дори и от ученици) и преглеждане на записите в по-късен етап, особено в седмиците преди сесия/изпити.

- Някакъв вид неформална комуникация със студентите извън учебната обстановка. Не е задължително присъствието, но виждам в това начин за разведряване и компенсиране на липсата на личен контакт между ученици и преподаватели.

- Все пак някаква алтернатива за излизане от вкъщи и събиране - примерно уроци в парка, където да има достатъчно място за разстояние, но пък и за движение и дори допир с природата.

Как би изглеждала "перфектната" учебна година, имайки се предвид ситуацията с коронавируса?

Илиян: Ако се върнем скоро към предишното ни статукво, на което се и надявам, все пак бих апелирал за оставянето на възможността за записани видео уроци. Много преподаватели биха казали, че ако го направят по този начин, учениците масово ще престанат да присъстват на лекциите. Според мен обаче удобството на учениците в това отношение е с далеч по-голям приоритет. Истински заинтересованите все ще намерят начин да се възползват от уроците максимално - било то да присъстват, ако е възможно, или пък да говорят с учителите допълнително. Също така ще чакам с радост момента, когато ще можем да си позволим отново да излизаме навън и да общуваме лице в лице с колеги от университета, без да изпитваме страх от заразата и съпровождащите я глоби поради наложените мерки.

П.П.: Бъдете отговорни, носете маски! Ако толкова ви липсва дискотеката, просто си пуснете Плаза микс в Ютюб.

64 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички